Българинът Богдан Дочев, страничният съдия, който узакони "ръката на Бога" на Диего Марадона по време на световния футболен финал през 1986 година, почина на 80 години, предаде БГНЕС, като цитира съобщение на БФС.
До края на живота си Дочев твърдеше, че не е видял, че аржентинецът си е помогнал с ръка, за ад излъже английския вратар. Този гол позволи на Аржентина да вземе втората си Световна купа с 2:1.
Припомняме историята с "ръката на Бога".
На 22 юни 1986 г., целият свят видя "Ръката на Бога" в изпълнение на легендарния Диего Марадона, който в мач от 1/4-финалите на Световното първенство в Мексико вкара с ръка топката във вратата на Англия.
Главният съдия от Тунис Али Бин Насер призна гола след консултация с българския страничен рефер Богдан Дочев, въпреки яростните протести на английските футболисти. Малко след това Марадона вкара и втори гол във вратата на Питър Шилтън, който бе напълно редовен и се счита за едно от най-добрите попадения в историята на футбола. Тръгвайки от средата на терена аржентинецът премина през половината отбор на съперника и отправи топката във вратата. Националният отбор на "гаучосите" спечели срещата с 2:1, след което триумфира със световната купа. Самият Марадона след скандалната среща произнесе знаменитата фраза, че "ако е имало ръка, то тя е била ръката на Бога".
Ето какво говорят през юни 2011 година за случката 25 години след историята някои от очевидците на тези събития.
Крис Уодъл: "Когато се замисля, че оттогава са минали 25 години, ми е трудно да повярвам това. Много запалянковци на Англия, с които разговарям, все още обвиняват Марадона за случилото се и говорят със злоба за него, а аз ги разбирам. Ужасно е, когато се случи такова нещо с твоя отбор и той се превърна във Враг №1. Голът не биваше да се зачита и беше още по-лошо, че той бе вкаран при резултат 0:0 в ключов момент от мача. Водехме добре играта и чувствахме, че можем да спечелим турнира. В съблекалнята тогава цареше мрачно настроение и всички ние, както и останалата нация, бяхме много озлобени. Марадона обаче видя възможност и се възползва от нея, а всичко това беше гениално. Бих му аплодирал даже, но знаех, че не мога".
Питър Рийд: "Двата въпроса, които си задавам преди всичко са: "Защо ти не повали Марадона преди втория му гол в нашата врата през тази 1986 г." и "Какво мислиш за "Божията ръка". Мога да ви отговоря: от всички мачове, които съм провел, този е единствения, за който мечтая да го променя, но за съжаление не мога да направя това. Вече минаха 25 години, но досега си спомням този 22 юни 1986 г. Всичко беше очевидно, а Марадона си остава един измамник. Мисля, че Шилтън трябваше да му влезе по-остро глава в глава. В такъв случай Марадона щеше още да го боли главата и нямаше след три минути да надиграе петима наши играчи и да вкара втори гол. Всички видяхме, че имаше ръка... Тери Фенуик, Тери Бътчър, Глен Ходъл, аз самият. Наобиколихме рефера от Тунис, но все едно говорехме със стената. Той беше като заслепен от фарове заек. Шилтън му показваше ръката на Марадона, но арбитърът не искаше да види нищо. Гари Линекер не искаше да получи картон и стоеше встрани. Тогава на стадион "Ацтека" имаше около 115 000 зрители, а Марадона призова своите съотборници да се радват на гола, тъй като дори и те не очакваха, че той ще бъде зачетен. След мача Стив Ходж си размени фланелката с Марадона и явно той има добри бизнес идеи, защото сега тази фланелка струва цяло състояние".
Какво казаха след мача:
Боби Робсън: "Това беше ръка на един мерзавец".
Марадона: Чаках съотборниците ми да се зарадват, но те не идваха към мен. Казах им: давайте, иначе гол няма да има. Малко им го върнахме за Малдивите. Всички говорехме преди мача, че не бива да смесваме футбола с политиката, но това беше неправда".
Али Бен Насер: "Трябваше да взема решение, арбитърът отговоря за това, част от играта е".
Тери Бътчър: "Марадона отначало предложи да си размени фланелката с мен, но тя не ми беше нужна и за парцал, с който да си търкам автомобила".
Добави коментар