Източният фланг на Алианса на Северноатлантическия договор може да бъде изложен на риск.
Турция играеше ролята на южен бастион на НАТО по време на Студената война. Лесно е да се разбере защо: тя е сухопътния мост между Азия и Европа и между Близкия изток и Централна Азия.
Европа и Турция имат нужда един от друг: над 6 млн. турци са част от европейските икономики.
Турция също така е важна поради последната заплаха за цивилизацията: тероризма.
Но Турция вече не е надежден съюзник в тази война. Открито радикалната визия на президента Реджеп Тайип Ердоган клони към екстремистки политически ислямизъм.
Последните събития в Турция алармират: затварянето на всички независими медии, чистките на прозападните служители и толерирането на джихадистки организации.
Може ли Турция все още да осигури визията на НАТО "да пази демокрацията, свободата на личността и върховенството на закона"? За съжаление, върховенството на закона на Турция е в упадък.
Авторитетни учени заключават, че президентът Ердоган е дълбоко корумпиран и поставя собствените си амбиции над сигурността на своя народ и на НАТО. Ето един пример: Има информации, че той е използвал турско-ирански бизнесмен, за да управлява огромни парични транзакции между Иран и Турция, нарушавайки санкциите срещу Техеран. Неговата незаконна подкрепа за терористичните организации в Сирия е документирана.
Благодарение на разместването на пластовете, което последва провалилия се опит за преврат в Турция миналата година, турският народ беше травматизиран. Но техният президент направи лошата ситуация още по-лоша, като използва преврата като възможност за разширяване на собствената си политическа мощ. След провала на преврата властите започнаха арестуването на много граждани, които нямат нищо общо с това: репортери, военни офицери, полицаи и учители.
Повече от 150 000 са били арестувани - много от тях измъчвани. На мястото на прочистените служители бяха назначени приближени на президента, политически опортюнисти и радикални, политически ислямисти.
На 16 април Турция ще проведе национален референдум. Турският народ ще бъде попитан за изземането на властта от парламента и предаването й на президента - който ще има почти неограничена власт да управлява с укази.
Но дали по-голяма власт на президента ще означава Турция да направи повече, за да спечели войната срещу тероризма? Не, това няма да стане.
Турските власти толерираха присъствието на терористи на турска територия в продължение на години - трагична погрешна преценка. През 2015 г. Турция не извърши нито една предварително планирана операция за борба с тероризма на своя земя срещу "Ислямска държава" (ИД). Турските власти наскоро откриха 100 сигурни квартири на ИД в Истанбул. Проникването на ИД е много широко.
Дори по-лошо, хиляди турски и чуждестранни бойци на ИД в Сирия и Ирак се очаква да се върнат в Турция тази година.
Президентът Ердоган оказа сътрудничество на Европейския съюз, за да бъде забавен миграционният потоп от Турция към Европа. Най-малко 5 милиона бежанци са приютени в Турция. И все пак Ердоган заплашва да отприщи милиони бежанци към Европа.
А има и други заплахи за Европа, произтичащи от нестабилността в Турция.
• Гражданската война на Турция срещу кюрдите може да стане по-мащабна поради действията на президента. И Кюрдската работническа партия (ПКК), и новосъздадената ИД са врагове на Турция. Засилването на гражданската война може да прекъсне енергийните доставки за Европа, като бъдат затворени петролопроводи и газопроводи.
• Благодарение на перспективата за по-широка гражданска война арсеналът от ядрени оръжия в базата на НАТО в Инджирлик е поставен пред опасността да бъде превзет.
• Смята се, че повече от 50 атомни оръжия се намират там.
Така че какво трябва да направят САЩ и НАТО, за да защити западните страни от дестабилизирана Турция?
Можем да погледнем за идеи в успешните стратегии на администрацията на Рейгън.
Президентът Рейгън избра да застане твърдо срещу заплахата от съветска експанзия, но в същото време той стигна зад Желязната завеса, за да говори с хора, които са били потискани.
НАТО трябва да ангажира турския народ и да направи три неща.
1) На първо място, да бъдат повдигнати обвинения срещу президента Ердоган в Международния наказателен съд в Хага за подпомагане на терористи;
2) На второ място, Западът трябва да намали числеността на своите сили от НАТО в Турция и деликатните оръжия да бъдат преместени в други държави.
3) На трето място, прилагане на "строга любов" в отношенията с правителството на турския диктатор.
Трябва да бъдат обмислени търговски санкции. Но Вашингтон трябва да достигне до всички народи в Турция - турци, кюрди, мюсюлмани и немюсюлмани - които искат стабилност, която може да им даде само република на законите. Да бъдат насърчени усилията за възстановяване на свободната преса в Турция и да бъде дадена хуманитарна помощ.
Америка иска да види превръщането на Турция в икономически силен партньор, който е в мир, както у дома, така и със своите съседи. Турците са били чудесни съюзници на американския народ.
Факт е, че турският народ е жилав, а турската демокрация може отново да процъфтява. Съединените щати не трябва да дават възможност на една диктатура, а да помогнат на турския народ да избере свободата, вярата и просперитета.
С мъдростта на конституционно управление в полза на неговата демокрацията и с честни и добросъвестни партньори в НАТО, най-добрите дни на Турция тепърва предстоят. /БГНЕС
--------
Коментарът във в. "Вашингтон таймс" е на Робърт Макфарлан, съветник по националната сигурност на президента Роналд Рейгън от 1983 до 1984 г. Той е архитектът на Инициативата за стратегическа отбрана за защита на САЩ от ракетни атаки.
Добави коментар