Злато, скъпоценни камъни, коприна, чай и подправки са пътували в кервани по „Пътя на коприната“ от Iiв пр. н. е. Маршрутът е представлявал мрежа от пътеки и по-големи пътища, които са лъкатушели в тежките планински райони от Китай до Средиземно море. Според Майкъл Франкети от факултета по антропология на Вашингтонския университет и неговите колеги, пътят следва старите маршрути, очертани още преди 4 000 г. от пастири – номади, търсещи свежи пасища за своите стада. Учените са стигнали до тези изводи като са използвали модерните технологии и най-вече сателитни данни и компютърни модели.
Те са тръгнали от презумпцията, че за 4 000 години релефът на високите планини в Централна Азия не се е променил особено. Екипът учени е проучил подробно с местата, където би трябвало да има богати летни пасища във високите части на планините и по-топли ниски места за зимуване. Сред това те са прекарали тези данни през системата за географска информация (SIG), която анализира географските и сателитните данни. Така са моделирали маршрутите на стадата. Тези пастирски пътеки не са нито най-лесните, нито най-късите пътища за пресичане на стръмните планини, но са били начин за свързване на най-добрите пасища в Централна Азия. Оказва се, че тези пътища съвпадат с археологически находки от „Пътя на коприната“ и показват ролята на номадските общества в развитието на едни от най-дългите търговски маршрути в човешката история.
Добави коментар